Обратно в "Мисия: учител"

Хелоуин. Част 2

Дата:

Организираме Хелоуин парти за учениците от втори до четвърти клас, изучаващи английски език. Пипи дългото чорапче, в ролята - аз, стои на подиума на Актовата зала с високо вдигната ръка. Сигурно се питате защо. Отговарям: опитвам се да накарам стотина деца, разполагащи с достатъчно бонбони, че да не заспят цяла нощ, да запазят тишина. Това, както сами може би се досещате, е една доста предизвикателна задача.

 

Тя изисква от присъстващите три неща:

1)    да забележат, че стоя с вдигната ръка;

2)    да си спомнят, че когато някой си вдигне ръката, това означава, че този някой има нужда в пространството, в което се намира, да бъде с една идея по-тихо

3)    да успеят да запазят тишина, въпреки бонбоните, вълнението и всеобщата еуфория.

 

Този педагогически метод, успешно прилаган в класната ми стая, се оказва невъзможен за изпълнение при така създалите си обстоятелства. Не бих могла да преброя колко пъти ми се наложи да използвам гореописаната практика по време на събитието, но някак си съумях да усмиря за по няколко минути тълпата от зомбита, призраци, скелети, чудовища, вещици и всякакви други страховити и не толкова страховити създания.

 

В тези редки моменти на привиден ред успявам да осъществя няколко от планираните игри. Най-интересна за участниците, но не чак толкова приятна за отговорните за почистването на залата, беше играта “Мумия”. Основната цел беше създаването на възможно най-качествена мумия в рамките на 3 минути само с помощта на няколко ролки тоалетна хартия. Присъстващите имаха възможността да участват и в пукане на балони, надяждане с бонбони и други подобни забавления.

 

В крайна сметка успяваме да изиграем само пет от планираните десет игри, което си е сериозно постижение, имайки предвид аудиторията от превъзбудени дечурлига, които със сигурност не бяха дошли на парти с нагласата да пазят тишина, нито пък да се държат прилично.

 

“Чак сега разбирам напълно разказите ти за преживяванията в училище. През цялото време се чувствах сякаш участвам във филм и героят ми е попаднал в ситуация, в която може само да наблюдава отстрани. В този момент ми се стори, че всичко се случва на забавен каданс и звуците са леко приглушени. Това си беше като истински филм на ужасите, в който просто участваш, без да можеш да направиш нищо.” - коментар на един от малкото присъстващи възрастни, който за първи път се изправя лице в лице с маскирани третокласници

 

Партито приключва и сред опаковките от бонбони, изпадали пера, тоалетна хартия и брукат намирам сила да се усмихна. Всичко приключи успешно въпреки всички неща, които можеха да се объркат. Оцелях след празненство с малко повече от сто деца! Това постижение заслужава да бъде вписано в CV-то ми. Прибирам се вкъщи изтощена до краен предел и заспивам мигновено. Утре ще мисля какво различно да направя догодина, за да бъде Хелоуин още по-шеметен.

 

И нещо в заключение

 

Хелоуин мина и замина, а по коридорите още ме спират ученици: “Здравей, Пипи!”

 

Някой ден пак ще отида на работа маскирана, като герой от приказка. Просто така, без да е празник. Защото българското училище има нужда от Пипи. Тя носи усмивки, а когато учениците влизат в класната стая с усмивка, значи учителят си е свършил добре работата.