31 октомври. 06:30 сутринта. С малко помощ успявам да закрепя тел в косата си така че плитките ми симпатично да стърчат на всички посоки. Обувам си два различни чорапа и съм готова за работа. След няколко рискови ситуации в претъпканото метро пристигам в училище. Още на входа ме посрещат с усмивки и възклицания: “Ех, че весело! Ама ти приличаш досущ на Пипи!” Срещам, разбира се, и неодобрителни погледи и коментари от рода на: “От къде на къде ще им празнуваме чуждите празници! Те празнуват ли Сирни заговезни?!”
Хелоуин. Част 1
Минавам през няколко класни стаи, за да подготвя терена за “ТRICK OR TREAT” (прев. пакост или лакомство). Това включва кратък разказ за обичая и снабдяване с достатъчно бонбони, за да няма някой разсърдил се. Предупредила съм първолаците да дойдат на училище с костюми. Разбира се, винаги има някой, който е забравил или неразбрал, така че имам няколко маски в чантата за всеки случай.
Влизам в класната стая и още докато отварям вратата започвам да преосмислям решението си да обикаляме из училището за лакомства. Те децата и без това са си неконтролируеми и шумни. Чудя се как ли ще се държат след предозиране с бонбони?! Някак си успявам да ги накарам да си седнат по местата, за да им обясня какво предстои, въпреки че и аз самата не мога да предвидя какво ще се случи в следващите минути:
“Мили деца, днес е Хелоуин!” (овации и аплодисменти…).
“Някой знае ли какво правят децата на Хелоуин?” (….още по-силни викове…).
“Точно така…ще обикаляме за лакомства!” (неописуем шум).
“Само че за целта трябва да сме много тихи, иначе ще трябва да се върнем в класната стая…” (уж разбраха.)
Потегляме в колконка по двама, която бързо се превръща в стълкпновение от чудовища, вещици, скелети и няколко много красиви принцеси. Влизаме в първата класна стая: “ТRICK OR TREAT”. Правим най-страшните си физиономии и в замяна получаваме бонбони. Някои успяват да се сдобият с повече от един и това причинява леко недоволство у останалите, но в крайна сметка потегляме към следвашата спирка.
Учителката в следващата стая има интересна стратегия за раздаване на бонбони - хвърля ги във вуздуха и който взел, взел. Това довежда до лек инцидент и роклята на една от вещиците остава без няколко пера. Няма страшно. Никой не е пострадал. По стара боксова традиция продължаваме напред.
Никоя себеуважаваща се обиколка на училището не би пропуснала посещение в кабинета на ръководството. Там са впечатлени от костюмите и от уменията ни по английски език, в резултат на което също получаваме бонбони. Време е да се прибираме обратно.
“Ама госпожооооо…”
Въпреки възраженията, а повярвайте ми, първолаците знаят как да възразяват, когато нещо не им се понрави, успешно се завръщаме в класната стая. Следва разбор кой колко бонбона е събрал и кой колко е успял да изяде. Звънецът бие и аз, доволна от добре свършената работа, им казвам довиждане. А те в един глас ми отговарят: “Мис (прев. госпожице), може ли утре пак да е Хелоуин?”
Страхотна идея, мисля си, но не им давам фалшиви надежди, а вместо това се усмихвам и се запътвам към следващия час.